Джакомо Пучини
(1858-1924)
- Джакомо Пучини – снимка Уикипедия
Джакомо Пучини (Giacomo Antonio Domenico Michele Secondo Maria Puccini) е един от най-популярните италиански оперни композитори. Смятан е за продължител на делото на Верди, но за разлика от своите предшественици той пише по-леки произведения и стилът му е по-реалистичен, мелодиите – възхитителни.
Роден е на 22 декември 1858 в Лука, Тоскана, в северната част на Италия. В средата на XVIII век неговият дядо е бил известен църковен композитор и диригент на катедралния хор. Оттогава професията на композитора се предава от поколение на поколение. Бащата на Джакомо, Микеле Пучини, поставя две свои опери и основава музикално училище в Лука. Той е педагог, хоров диригент и органист в църквата «Сан Микеле». Ползва се с голямо уважение в града. Но след внезапната смърт на надарения музикант през 1864 година, неговата съпруга, 33-годишната вдовица Албина, остава без средства и с малките си деца.
По семейна традиция и по волята на баща си, като най-големия син в семейството, Джакомо Пучини трябвало да получи сериозно образование и да стане композитор. Но това изглеждало почти невъзможно за една бедна вдовица без доходи. Тя обаче прави всичко възможно, за да изпълни желанието на покойния си съпруг и успява да осигури стипендия от общината, с която Джакомо може да продължи образованието си.
В малкото селище, където живеел Джакомо, да получи музикално образование било особено сложно. Още от малък той пеел в църковния хор, а на десетгодишна възраст свирел на орган в църквата на Бенедектинския орган. Отличава се с плътния си контраалт и същевременно свири и импровизира прекрасно. Надареното момче привлича вниманието на цялата енория и скоро започват да го канят и в други църкви. Така се среща с интелигентния си и талантлив учител, органиста Карло Анджелони. Постъпва в музикалния институт «Пачини», където изучава основите на хармонията и оркестрацията. Запознава се с партитурите на оперите на Верди. Започва да съчинява първите си произведения, които са в областта на инструменталната музика и са предназначени главно за религиозните хорове. През 1876 година посещава постановката на „Аида“ и операта силно го впечатлява. Тогава взема решението да стане композитор и да създава опери. Но на този етап от обучението си в Лука все още не му се предоставя възможност да опита силите си в тази област.
На 22-годишна възраст Джакомо Пучини напуска родното си място, поличавайки диплома от института «Пачини». С помощта на местен филантроп майка му успява да му осигури стипендия за постъпване в Консерваторията в Милано. Една малка месечна сума добавят и неговите роднини. Така Джакомо започва да учи в прочутата консерватория на Италия, полагайки много лесно приемния изпит. Учи в Милано през периода 1880-1883 под ръководството на такива известни личности като композитора и цигулар Aмилкаре Понкиели и теоретика Антонио Бацини. Следва заедно с Пиетро Маскани, с когото са съквартиранти и приятели. На този етап композира предимно камерна музика, но материалните затруднения не престават да съпътстват студентските му години.
Пучини мечтае да създаде една опера, но това за либретото се нуждае от много пари. Тогава на помощ му идва Понкиели, който привлича млад поет-либретист, Фердинандо Фонтана. Тъй като все още не е придобил популярност, не иска големи суми. Така през 1883, годината на дипломирането му, Пучини започва да работи по първата си опера. Тази година е особено важна за него, не само защото се дипломира със «Симфонично капричио», но и защото първата му опера прави своя дебют. Той написва своя Струнен квартет в ре мажор и Фуга за струнен квартет. На 31 май 1884 година „Уилис“ е представена на театралната сцена в Милано. Тогава композиторът е на 25 години и постига първия си значим успех. Привлича вниманието на музикалните среди и на обществеността. Впоследствие написва дванадесет опери, някои оркестрови и камерни творби, църковни съчинения и други. Като творец остава верен на реализма.
След смъртта на майка си Джакомо Пучини избягва заедно с омъжената Елвира Бонтури, която по-късно напуска мъжа си. Живеят без брак, което скандализира жителите на Лука и затова те се преместват в Монца. През 1890 година отиват в Милано, а на следващата година в Торе дел Лаго, между Пиза и Виареджо, където прекарват около тридесет години. Именно на това място Пучини създава повечето си опери. През 1904 година сключват брак и имат двама сина. С течение на времето отношенията им се изострят поради прекалената ревност на Елвира. След самоубийството на тяхната прислужничка, причина за което е била необоснованата ревност на Елвира, отношенията между двамата съпрузи са окончателно прекратени.
През 1914 година започва Първата световна война. Джакомо Пучини е против нея, а мобилизирането на сина му Антонио го кара да увеличи още повече пацифичните си прояви. Тъй като отказва да се присъедини към реакционните кръгове, го обвиняват в предателство към Италия.
След като през 1922 години Мусолини завзема властта, много композитори напускат страната, но Пучини не се ориентира бързо и остава. Въпреки че е в собствената си страна, се чувства много самотен. Пише последната си опера “Турандот” когато здравословното му състояние е влошено значително. Той страда от рак на гърлото. През есента на 1924 година заминава за Брюксел за да се подложи на лъчетерапия, след което се налага да претърпи операция.
Джакомо Пучини умира на 29 ноември 1924 година в Брюксел.